Пространство · Галерия
Галерия на душата
всяка творба е нечия история
Изкуство, създадено със сърце и споделено с грижа. Тук хора от нашата общност окачват по нещо от себе си — картина, снимка, ръчно тъкан гоблен. Не защото е съвършено, а защото е истинско.
9 творби · 8 автори · една обща стена
Изложени творби
Стената на общността
Всяка творба идва с първо име и една истинска история. Част от тях може да отнесеш у дома — средствата подкрепят каузите на Ментика.
разглеждай бавно, избирай със сърце
„Утро в градината“
Мария · акварел
Родена в първите тихи минути на деня, преди светът да се събуди.
„Слънце в глина“
Ивана · пигмент върху платно
За топлината, която оставяме един у друг, без да забележим.
„Пътят навътре“
Даниел · фотография
Заснета след дълъг разговор със себе си.
„Тиха река“
Калоян · ръчно тъкан гоблен
Нишки, които текат като мисли преди сън.
„Дом“
Елица · фотография
Домът не е място — усещане, което носим със себе си.
„Корени“
Петя · туш върху хартия
Билките от градината на баба ѝ, нарисувани по памет.
„Лунна пауза“
Ана · масло върху платно
За нощите, в които тишината лекува.
„Прозорец към зеленото“
Виктор · фотография
Погледът навън, който връща навътре.
„Хълмовете помнят“
Виктор · акрил
Пейзаж от детството, който така и не си тръгна.
Историята зад творбата
Светлина, която остава
Мария · масло върху платно · 2025
Мария дойде в Ментика след година, в която светът ѝ се беше свил до размера на една стая. Започна да рисува не за да покаже нещо на някого, а за да си спомни как изглежда светлината.
Тази картина е първата, която реши да сподели. Днес тя виси на нашата стена — не като експонат, а като напомняне, че и най-тихите истории заслужават да бъдат видени.
„Рисувах, за да си спомня, че светлината се връща.“
Средствата от продажбата подкрепят каузите на Ментика.
Рисувам, за да чуя себе си. Стената тук просто ми даде смелост да го споделя.
Всяка творба на тази стена е нечий тих разговор. Хубаво е да ги подслушваш.
Творчеството не е талант. То е нужда — и език на душата.
Сподели своя творба
Рисуваш, снимаш, тъчеш или дялкаш? Вярваме, че всяка творба, родена от истинска история, заслужава стена, на която да живее — и хора, които да я почувстват. На тази стена винаги има място за още една.